Зимна нощ "у дома"
14:53Тя завъртя ключа и безшумно отвори вратата. Плахо се промъкна вътре, без да си събуе обувките, за да не вдига шум. Чуваше как мъжът й кротко похъркваше в спалнята, но не искаше да го буди. Поне не и тази вечер. Затвори се в кухнята, отвори прозореца и запали цигара. Зимата нахлу в стаята, на нея й стана приятно и леко потръпна. Седна на масата, опирайки краката си на стола и блажено запуши. Мъжът й не й позволяваше да пуши, поне не и в къщата. Но пушенето бе неин заклет обичай още от малка и това да се откъсне от него, значеше да откъсне част от сърцето си. А тя бе романтичка, и за нея бе непосилно да направи това. Затова предпочиташе да се крие - в кухнята, в нощите, в зимите, една след друга, години подред... Бракът им беше 10 годишен, но все още бяха млади. Оженили се бяха едва на 20, и двамата. Съученици в училище, после съкурсници в университета, а сега съпруг и съпруга в свой дом. Душата му обаче бе се състарила, беше не като на 30, а на 300 годишен човек. А нейната все още летеше високо в облаците, от никого все още обезкрилена. Нямаха деца. Тя не искаше. Когато един мъж не иска, е лесно. Жената намира начини - нали е жена. Ала мъжът в обратния случай е напълно безпомощен и остава с тъгата си. Тя го обичаше, но не беше влюбена в него. Измисли си този факт и си го повтаряше ден след ден, другояче щеше да бъде още по-тъжно.Може би щеше вече да го е напуснала... Потрепери. От студа или по-скоро от смразяващата мисъл. Та къде ще отиде? Нямаше си никого.А и кой ще се грижи за нея? Кой ще й казва да не си слага мръсните обувки по мебелите - отново навик, който беше наследила от малка. А тя осъзнаваше грешките си, но душата й не търпеше да бъде поставяна в окови. Тя се връщаше късно, денем работеше малко, но вършеше това, което й харесва. Пишеше разни истории за неделния вестник. Явно на хората им харесваха, защото вече 4 години все с това се занимаваше. Тогава какъв беше проблемът? Тя загаси цигарата и я хвърли през терасата. Чу как тупна в снега и се усмихна. Самотата й прилягаше. Караше я да изглежда толкова красива... Не й трябваше мъж. Трябваше й самота. Но в самотата си децата умират. А на нея не й беше все още до смърт. Ослуша се. Никакъв шум не се чуваше от спалнята. "Сигурно се е събудил". Тя скочи от масата, набързо се събу и съблече чисто гола. А после така, ухаеща на цигарен дим и на жена, донесе зимата в леглото на мъжа си.
0 коментара