Блян

   Светлината на залязващото слънце се процеждаше през тъмните завеси, покриващи отворените прозорци по цялата стена. Мирисът на настъпващат...

   Светлината на залязващото слънце се процеждаше през тъмните завеси, покриващи отворените прозорци по цялата стена. Мирисът на настъпващата нощ се носеше из малката четириъгълна стая, в чиито център се намираше голямо легло. Краищата на завивките му се разстилаха върху прашния дървен под, а възглавниците бяха захвърлени в ъгъла до вратата на стаята. С провесени крака между подпорите, върху него лежеше момче, а с разположена на срещуположната страна, допряна до неговата глава, стоеше момиче, опряло босите си стъпала на стената. Момчето търкаляше с единия си крак празна бутилка от вино на пода, а с другия мързеливо се опитваше да почеше коляното си. Разсеяният му поглед блуждаеше в нищото, или по-скоро изучаваше пукнатините на лющещия се таван и черните петна по него. Момичето пък вдишваше от аромата на разрошената му черна коса, носен от промъкващият се през прозореца вятър, и замечтано притваряше очи, усмихвайки се.  И двамата взаимно чуваха дишането на другия… Устните им се намираха на сантиметри. Достатъчна беше стотна от секундата, за да се срещнат, ала бяха застинали, с полепнали капки червено вино в гънките при краищата.
   Момчето се пресегна да вземе полу-празния пакет цигари от края на леглото. Извади две и подаде едната към момичето. То поклати намръщено глава и леко опъна черната риза надолу по дължината на откритите си бедра. После спусна ръкавите й, които покриха целите й длани и ги докосна до лицето си, за да погълне аромата им. Неговият аромат. Обърна очите си към него и му се усмихна, а той, издишвайки шумно цигарения дим от устата си, отвърна на усмивката й, показвайки ослепително белите си зъби. Тя допря устните си до врата му и нежно целуна настръхналата му кожа. Той протегна свободната си ръка и я погали по меката вълниста коса. „Обичам те, знаеш ли?“ – прошепна тихо тя, опряла главата си на рамото му. Момчето леко кимна и дръпна от цигарата отново. Издиша пушекът нагоре към тавана и доволно въздъхна. Тя се изправи на лакът и го погледна право в очите. „Искам да ми обещаеш, че ще ме обичаш вечно. Можеш ли?“ – продума, а гласът й прозвуча по-остро, отколкото се предполагаше за такива думи. Той се надвеси през леглото и изгаси цигарата в пода, а после рязко се обърна към нея, озовавайки се над тялото й. Парфюмът му се бе слял с цигарения дим и навлезе в ноздрите й, донасяйки със себе странно чувство, което достигна чак до туптящото сърце. Допря устните си с нейните и жадно ги целуна. Тя обви ръцете си около врата му и зарови пръсти в косата му. Езиците им се преплетоха и момчето прокара ръката си по горещата плът на бедрата й. Тя спусна ръцете си по голия му гръб и започна да рисува неправилни форми, оставяйки леки белези. Момчето впи устните си по-силно в нейните и започна да разкопчава едно по едно копчетата на ризата, която беше прилепнала за потното тяло на момичето. После погали кожата й от корема до врата и започна да я целува нежно по врата а след това по корема, бедрата, коленете… навсякъде. Тя въздишаше от удоволствие, а в мислите й витаеше една-единствена мисъл „Обичам го… обичам го…“. Той се стараеше да отрази любовта, която изпитва към момичето, чрез движения, целувки, докосвания. Речта не беше част от силните му страни. А той я желаеше… Желаеше да я докосва както утринната роса докосва зелената трева, както слънцето гали водната повърхност на дълбоките океани, както вятърът остава следа от милувка по зачервените бузи в студен зимен ден. Ала в този ден, в този момент, всичко беше разпалено – слънцето, което беше запалило нагорещената земя, сякаш нарочно целувайки я за сбогом, отпечатъкът от загасената в дървената повърхност цигара, виното по устните, потта по кожата, страстта по телата, любовта в сърцата… „Винаги“ – прошепна той в ухото й, „Винаги ще те обичам, само теб. Така, както луната е влюбена в слънцето, и вятърът полюшва тревата в зелените поля, както морските вълни са привлечени от високите скали и приемат да се разбият в тях, стига да усетят допира им, макар и за секунда… Така те обичам.“. От очите й се стече сълза, а устните й образуваха усмивка. „И няма да спра“ – каза, а след това нежно допря устните си до челото й и ги задържа, а с ръцете си погали лицето й.


You Might Also Like

0 коментара

Flickr Images